Картина беше нарисувана по време на студена зима. Тя носи усещане за една от тези вечери, когато навънка е толкова хладно, че сякаш се чува, как вали сняг, как той меко покрива целият град и как всичко наоколо става пухкаво и спокойно. А нощното небе се превръща огромно одеяло, което иска да запази хората под него в уют и тишина.
Заради свойствата на използваните материали, картината се прилива и носи много светлина, дори и да съдържа в себе си тъмни нюанси на зимната нощ.
Все още няма ревюта.